Пшенични трици – качества и предимства
Триците (lat. furfur) са остатъчен продукт при смилането на зърнените култури, най-често зърнената обвивка на пшеницата (Triticum aestivum). Те се състоят от целулоза, хемицелулоза (не-нишестян-полизахарид) и лигнин и се използват предимно като хранително средство за животните.
Специално пшеничните трици са основен отпадък при смилането на пшеницата. Те съдържат 10,1 MJ/кг обменна енергия и 150 д протеин в 1 кг. Трябва да се има предвид и сравнително високото съдържание на влакнини – 80-100 г/кг
Пшеничените трици са водо–неразтворими и преминават непроменени през целия храносмилателен тракт. Познатите пшенични трици са от баластните хранителни вещества. Всички здравословни влияния на баластните вещества се дължат на свойствата им да бъдат несмилаеми и набъбващи. По такъв начин те изпълват червата. Перисталтиката се активизира и съдържанието на червата се изхвърля много по-бързо и по-леко. Затова баластни вещества като пшеничените трици са от голяма полза. Пшеничените трици ускоряват храносмилането, засилват чревната перисталтика и така спомагат за регулиране на стомашно – чревната дейност като подобряват и обмяната на веществата.
Пшеничените трици са богат източник на фосфор, съдържат сравнително голямо количество витамини от групата В, а когато пшеничният зародиш не е отделен – и витамин Е. От друга страна в триците се съдържа фитинова киселина, която свързва към себе си цинк, магнезий и желязо. Особеност на триците са слабителното им действие и влиянието, което оказват върху консистенцията на телесните тлъстини – правят ги по-меки. Препоръчват се следните количества трици в комбинираните фуражи: за прасета бозайници и рано отбити – до 5 %, за угоявани свине 8-15 %, съответно през гроуерния и финишерния период, за бременни свине майки – до 20 % и за кърмачки – 10-15 %.
В Индия и до днес се счита, че ферментацията на трици е мощен антиоксидант, а пшеничните трици са традиционно средство за борба с множество болести.