Всичко за качествения соев шрот или соевия протеинов концентрат
Соевият шрот, познат още като соев протеинов концентрат, се получава от обработката на висококачествена зряла соя. Продуктът е с над 65 % протеиново съдържание и, в сравнение с другите белтъчни фуражи от растителен произход, е с най-благоприятния аминокиселинен състав на протеина. Голямо негово предимство е високото му съдържание на лизин. Метионинът и цистинът са лимитиращи аминокиселини. Високата биологична стойност на протеина се определя както от концентрацията на отделни аминокиселини, така и от баланса между тях. Според изследванията, аминокиселините имат и висока биологична достъпност, като при повечето тя е около 90 %.
Комбинацията на соев шрот с други зърнени фуражи, особено с царевица, е изключително удачна, защото осигурява висока ефективност на дажбите, тъй като съчетаемостта по отношение на аминокиселинния състав е много благоприятна.
Кои са най-честите приложения на качествения соев шрот? Шротът, независимо дали е вносен или произведен в България, е основен високобелтъчен компонент в комбинираните фуражи за хранене на свине. Неговата хранителна стойност е много висока и, поради тази причина, се използва и като заместител на рибното брашно във фуражите. Качественият соев шрот е незаменима суровина и при производството на стартерни и предстартерни фуражи за свине, телета и птици, както и при производството на млекозаместители.
Съставът на соевия шрот бива подлаган на системни изследвания. В периода 1986-1992 година на анализ се подлагат близо 200 партиди соев шрот. Като резултат се установява, че средното съдържание на суров протеин е кръгло 46,7%, като данните варират през годините от 43,9 до 48,5%. Не е намерена особена разлика в равнището на протеина между осреднените данни за партидите от внос и от местно производство – съответно 46,6 и 46,8% в сухото вещество ( в света се произвежда и соев шрот с по-високо съдържание на протеин – 50% към базисна влага).
Крайното заключение от данните е, че стойностите са по-ниски с 3 пункта в сравнение с данните, които обикновено се използват при съставяне на рецепти за комбинирани фуражи и дажби – 44% протеин към базисна влага и 50% към абсолютно сухо вещество. На това трябва да се обърне специално внимание – разработките да се извършват на базата на фактическо съдържание на протеин в соевия шрот.
Високопротеиновият соев шрот, който има и по-високо енергийно съдържание, е най-подходящ като компонент на комбинираните фуражи за малки прасета.
Соевият шрот, който се произвежда у нас обикновено отстъпва по хранителни качества на вносния. Това се дължи главно на недостатъци във влаготермичната обработка (тостирането), която се прилага в класическите технологии за производството на соев шрот. Тя се провежда при по-ниска от оптималната влажност, което води до разрушаване на термолабилните антихранителни фактори. Оптимална влаготермична обработка се постига при температура от 110°С, влажност 18-20% и продължителност на третирането 30 минути.
Ензимът уреаза, който се съдържа в соята, се разрушава по време на паротермичната обработка приблизително в същата степен, както и най-важните инхибитори на растежа – хемаглутенините и антитрипсиновите фактори. На тази основа е създаден и метод за контрол на качеството на соевия шрот и на технологията при неговото производство, основаващ се на остатъчната уреазна активност.
Директното определяне на антитрипсиновите инхибитори в соевия шрот е един от най-обективните методи за контрола върху технологичния процес и върху качеството на шрота. Съдържанието на трипсиновите инхибитори в суровото соево зърно е 30 – 50 г/кг. При оптимална влаготермична обработка това количество се понижава под 300 – 550 мг/кг
За окачествяване на соевия шрот може да се използва и разтворимостта на протеина във вода. Оптималната стойност е около 15%. По-високите стойности са показател за недостатъчна влаготермична обработка на соевия шрот, а по-ниските – за пренагряване. Известно неблагоприятно влияние може да имат също и термоустойчивите фактори. При храненето на свине царевично-соевите дажби са най-често контролните дажби, с резултатите от които се сравняват нови изследвани суровини или комбинирани фуражи.
Обобщаващите изводи от почти всички експерименти, провеждани у нас, могат да се формулират най-общо по следния начин:
– качественият соев шрот може да се включва без ограничение в дажбите, в съответствие с потребностите на животните от протеин и аминокиселини;
– смески с висококачествен соев шрот се приемат охотно от животните;
– балансираните по енергия, протеин и аминокиселини комбинирани фуражи осигуряват високи стопански резултати, близки до равнището на комбинирани фуражи с висококачествени белтъчни компоненти от животински произход.
– соевият шрот се комбинира успешно по състав с богати на аминокиселини компоненти, съдържащи сяра, или изисква балансиране на дефицита чрез добавка на синтетичен DL-метионин;
В дажбите на свине соевият шрот се включва обикновено до 20%, в зависимост от категорията на животните, продуктивността и нуждите им от протеин и аминокиселини.
За допълнителна информация, свързана със соевия шрот, свържете се с нас, използвайки посочените данни в раздел Контакти с фирма Щурлев ООД